събота, 30 януари 2010 г.

Дилян Еленков

пролет е и ние още не се познаваме
още не сме се свенили
още не сме говорили шептяли
не сме ходили на кино
в парка по улиците у дома
който не сме създали
деца които не сме кръстили
още не сме откривали себе си
не сме пътували пристигали
някъде не сме се губили
не сме се събуждали заедно
или единият преди другия
още не сме се държали за ръце
потяли под завивките
още не сме се карали и ти
още не си ме напуснала
пролет е и ние още не се познаваме


* * *


тези излизания изпълзявания
на стълбището в асансьора по стълбите
през градинката лалетата здравей на градинаря
който едва не извади окото си с една роза
през уличката през реката
здрасти на момичето което беше красиво
което сега е пълно и мете и ми се усмихва
на което и аз се усмихвам
но не както преди когато беше слаба и красива
усмихвам се притеснен и лицемерен
отвратен от себе си и от нея
после влизам в магазина за малко през стъклото
със същата усмивка със същото нещо
цигари и бира цигари и бира
винаги мил и с точни пари
на излизане се отърквам в корема на една
казвам здравей и извинявай едновременно
после изпускам бирата която се пръска
краката ми се нарязват колената лактите
между лалетата розите асансьора
пропълзявам с усмивката здравей извинявай
с роза в едното око другото търси
ключовете бърка в нея намира я слаба
както беше преди както беше някога
не мога да отворя вратата на асансьора
едно малко момиче което току що се роди
ми помогна ми се усмихва кокетничи
казва хайде хайде хайде в къщи
аз тръгвам след нея тя върти дупе
отваря вратата гали ме аз се изпразвам
въртя опашка лигавя се
тя поставя купичката пред мен
аз започвам да лоча и знам че съм у дома
знам че съм щастлив
и обичан



* * *



не ме търси повече казах й
ти си смахната побъркана луда кучка
помислих си казах й
ти си луда аз не мога така
някъде към 6 сутринта на вратата
тя се притисна в мен целунахме се
аз съм най-тъпото копеле ако се върна казах й
идвай пази ме каза и аз се събух върнах се
поредното тъпо копеле
краката й голи тя падна в леглото
и аз с тези четирима идиоти
малко трева малко амфети няколко шапки
ако обичате разкарайте се на дамата й се спи
на дамата с голото дупе и червените гащи
ок само да допушим цигарите ок щом домакините искат така
после лежа до нея спомням си
голото й дупе амфетите
как да заспя с това нещо между краката си
прокарвам ръце по лицето й шията
по нея вените пулсират сърцето й диша
о боже това е моето сърце
обърнах се почетох буковски
да го духаш копеле ти си бил щастлив
и пак с лице към нейния гръб нейното младо тяло
наведох се росата мокреше тези червени гащи
които дръпнах в страни толкова можех
загледах се в нея беше леко набола
с малка капчица по средата която изпих по дяволите казах
слушах я как диша спеше бръкнах с пръст леко се размести
да й го вкарам ли не по дяволите не по този начин
извадих си пръста и отидох до банята
отвих последната тоалетна хартия от рулото
увих си я около хуя и се изпразних в това нещо
после се върнах до нея още отвита още червена
казах майната му може би друг път завих й задника и легнах до нея
моето малко копеле пак се обади
някой ден миличък казах някой ден миличка
казах и се загледах в жълтите петна по чаршафа й


Ариел моя любима


Ариел моя любима
ретро походка подходяща разрядка
червена с вкус на желязо
разперени пръсти лепкави мисли
бунтът на фасовете
хапки червило надписи отзад
търсене на обеци зазоряване
изгоряли дрехи спомени
за депо трамвай крака
и нещо между тях


Ариел моя любима
овехтяла побеляла проскубана
дори и там
днес съм приказлив и ще ти кажа това онова
плачи докато си гола защото никога няма да плачеш
плачи както никога не си плакала
плачи преди да се качиш в планината
където ще забогатееш
от диаманти и нефрит
и отговорите на всички китайски поговорки


Ариел моя любима
аз не плача вече
нито за теб нито за мен нито за разкъсания ни господ
твърде дълго те чаках
да се начукаш с него
вече не питам не искам да знам
дали си щастлива
аз седя в зелена лодка
километри нагоре и надолу
стискат ръцете си


* * *


вкусът на изба
споменът за теб и нещата които искам да кажа
не ми се прави на недостъпна
аз не съм твоето приятелче сестра дружка
аз искам да те еба
не искам да виждам като се виждаме
синините по врата по слабините краката ти
оставени от някой тъпак
докато изливаш върху мен мислите си спермата му
усещам как полепва по мен
а когато поискам от теб путката ти
вкусът на изба
аз искам да съм твоето приятелче сестра дружка
е което получавам
върви по дяволите мислите и спермата
на този тъпак



* * *

От това, което казва г-н Вонегът, добре знаем как да се боим. И от какво. Г-н Вонегът добре посочва колко са опасни глупаците, тъпите, загубените. Въпросът за изборът като такъв, претърпял своите цикличности, леко оправдава последните. За глупостта и тъпотата няма извинения. Извинете ме. Приемете ме глупав и тъп, защото сега възнамерявам да се изпразня върху ви, и вие няма да ми се сърдите. Вие ще ме обожавате. Вие ще преглъщате, дори без да съм дал петте лева. Супер, с тия редове загубих хуйовете, на които не държа, дали спечелих путките, както искам? Еби ги. Ебете ги. Изобщо, ебете, когато можете. И както можете. Когото можете. Защото зад всичките ни божествени дела ние сме ебачи. Бог ни е направил така. По негов образ и подобие. Някои от нас не са доволни с положението. Интересно. Недоволните създават религий, започват войни, бият жените или съпрузите си. Децата си. Сексуалното насилие присъства във всеки аспект. Племе, завладяващо друго племе. Най-добрия начин да те подчинят е да ти го турят. Помислете само. За Големите Ебачи и Големите Наебани. За водата. За земята. Девствеността е набучена на финансов кол. Дефлорация на жизнената ни среда. Когато това приключи, а то ще приключи скоро, ще останат само чекиджии. Океаните ще прелеят от вторична супа. Бульон. И, прощавайте, но там няма да се зароди нищо свястно.

Прочетено на 24.01.2010г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар