сряда, 13 януари 2010 г.

Весела Кучева

Скок-подскок преди вечеря (мама е вегетарианка, но тати не е)

Кой идва,
скок-подскок,
през тъмното стъкло на фурната
(нещо средно между черно и оранжево,
на пластове,
не му се вижда физиономията = не сме го чистили от прекалено дълго)
?
Това е печеният заек,
скок подскок,
той идва.
Мамо,
да извадим тази тиква,
тавата ѝ ще спъне заека,
а той е гост.
Затова,
бихте ли изяли мен -
кожата ми
е мека и лъскава,
не мирише на нищо,
най-много на кожа, на мед и лилаво.
Само, моля ви, не ми одирайте косата,
скок-подскок.


1, 2, 3

1.
Между мен и съседа
е толкова тънко –
една стена,
кората на една череша.
Когато
се прибира
късно през нощта,
аз чувам стъпките
на котката,
която го посреща,
далеч по-ясно
от шума,
от хъркането
на мъжа ми.
2.
Крещя на котката.
Крещя в лицето ѝ,
косматото ѝ, остро личице:
„Защо маслините, които купих,
са с костилки,
котко?
Слушаш ли?”
Ушите ѝ настръхват.
3.
Съседът
никак не обича
котката си.
Крещи ѝ
толкова силно,
че ми се налага
също да крещя на моята,
за да не слуша
как мълчи
нейната приятелка.


Прочетено на 13.12.2009г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар