петък, 15 януари 2010 г.
Ангелина Рангелова
Мило мое Дневниче
Мило мое Дневниче,
считам, че е крайно време да се запознаем
после има много време да се опознаваме
Мило мое Дневниче,
името ми всъщност не е Лина
и презимето ми е различно
Ами тебе как ще те наричаме,
като те отворя за пред хората
Мило мое Дневниче,
аз не пиша стихове
просто мисълта ми е накъсана
Мило мое дневниче, днес ще те наричам Бетелхайм
Мило мое дневниче,
днес ще те наричам Бетелхайм -
няма да те пратя
във специализираното заведение,
макар да зная, че ти има нещо -
ти си за от другата страна на бариерата.
Мило мое дневниче,
искам те за себе си!
Може ли човек да пише легнал -
със отворени очи,
разтваряйки ръце срещу хипнозата?
Явно ще те пиша върху въздуха -
ти събирай всяка моя буква,
но внимавай как ще ги нареждаш -
да не излезе нещо друго.
Мило мое дневниче,
приготви си скалпела -
много имам за изрязване.
После ще откриеш чекмеджетата-
за тях ти трябва бормашина -
в моето спокойно ежедневие
всичко е ръждясало,
а отварянето им е наложително.
Мило мое дневниче,
изпиши ми
всеки ден да си създавам малки некомфортности -
с друго няма да ме излекуваш -
нито със омайването от вълшебни приказки,
нито със екскурзия до Бухенвалд,
нито с пропуск за специализираното заведение -
нали си спомняш,
че те задържах за себе си.
Мило мое дневниче, днес ще те наричам М...
Мило мое дневниче,
днес ще те наричам М...
Трудно е за произнасяне...
Спокойно,
да го кажем бавно
и с прошепване -
думата е ...
мързел
Имаме напредък.
Тъй!
Името ти днес е Мързел.
След осъзнаването на проблема
идва търсене -
спунка или свръхчовека -
не е от значение.
Важно е признанието.
Осъзнатият проблем обаче
съвсем не е
наполовина разрешен.
Нужна ти е
друга самоличност -
Сега!
Веднага!
Спешно!
Не смей да ми отвръщаш
"по-спокойно" -
изморих се да прошепвам.
Къде, по дяволите, съм завряла
белезниците
и ризата с ръкавите?
Няма нищо подредено
в цялото ми ежедневие.
Ще се отбранявам
с каквото ми попадне,
щом ръка протегна.
Аха!
Сега разбирам -
протягането ми е възпрепятствано...
Мило мое дневниче,
на мен ли си решило
да се упражняваш
как се слагат белезници
и как се връзва ризата
с ръкавите?
Забрави ли,
че името ти е зависимо
от моето желание?
И когато преценя,
че някое не ти приляга,
просто хващам гума
и написвам
друго -
Палимцест!
Комплекс!
Петно!
Ид!
Ад!
Аз!
АЗ също умея
илюзионистки трикове.
Социална отговорност
Казаха го в новините:
женските гърди -
разголени
показани
натрапени -
спасявали мъжете
от инфаркт.
Едни гърди
пред глобалното затопляне,
пред пушенето и умората.
Едни гърди,
поели социална отговорност.
Важно е да се милее
за здравето на хората.
Мило мое Дневниче,
считам, че е крайно време да се запознаем
после има много време да се опознаваме
Мило мое Дневниче,
името ми всъщност не е Лина
и презимето ми е различно
Ами тебе как ще те наричаме,
като те отворя за пред хората
Мило мое Дневниче,
аз не пиша стихове
просто мисълта ми е накъсана
Мило мое дневниче, днес ще те наричам Бетелхайм
Мило мое дневниче,
днес ще те наричам Бетелхайм -
няма да те пратя
във специализираното заведение,
макар да зная, че ти има нещо -
ти си за от другата страна на бариерата.
Мило мое дневниче,
искам те за себе си!
Може ли човек да пише легнал -
със отворени очи,
разтваряйки ръце срещу хипнозата?
Явно ще те пиша върху въздуха -
ти събирай всяка моя буква,
но внимавай как ще ги нареждаш -
да не излезе нещо друго.
Мило мое дневниче,
приготви си скалпела -
много имам за изрязване.
После ще откриеш чекмеджетата-
за тях ти трябва бормашина -
в моето спокойно ежедневие
всичко е ръждясало,
а отварянето им е наложително.
Мило мое дневниче,
изпиши ми
всеки ден да си създавам малки некомфортности -
с друго няма да ме излекуваш -
нито със омайването от вълшебни приказки,
нито със екскурзия до Бухенвалд,
нито с пропуск за специализираното заведение -
нали си спомняш,
че те задържах за себе си.
Мило мое дневниче, днес ще те наричам М...
Мило мое дневниче,
днес ще те наричам М...
Трудно е за произнасяне...
Спокойно,
да го кажем бавно
и с прошепване -
думата е ...
мързел
Имаме напредък.
Тъй!
Името ти днес е Мързел.
След осъзнаването на проблема
идва търсене -
спунка или свръхчовека -
не е от значение.
Важно е признанието.
Осъзнатият проблем обаче
съвсем не е
наполовина разрешен.
Нужна ти е
друга самоличност -
Сега!
Веднага!
Спешно!
Не смей да ми отвръщаш
"по-спокойно" -
изморих се да прошепвам.
Къде, по дяволите, съм завряла
белезниците
и ризата с ръкавите?
Няма нищо подредено
в цялото ми ежедневие.
Ще се отбранявам
с каквото ми попадне,
щом ръка протегна.
Аха!
Сега разбирам -
протягането ми е възпрепятствано...
Мило мое дневниче,
на мен ли си решило
да се упражняваш
как се слагат белезници
и как се връзва ризата
с ръкавите?
Забрави ли,
че името ти е зависимо
от моето желание?
И когато преценя,
че някое не ти приляга,
просто хващам гума
и написвам
друго -
Палимцест!
Комплекс!
Петно!
Ид!
Ад!
Аз!
АЗ също умея
илюзионистки трикове.
Социална отговорност
Казаха го в новините:
женските гърди -
разголени
показани
натрапени -
спасявали мъжете
от инфаркт.
Едни гърди
пред глобалното затопляне,
пред пушенето и умората.
Едни гърди,
поели социална отговорност.
Важно е да се милее
за здравето на хората.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар