Ясен Василев

ТРАНСМУТАЦИИ

когато зачена идеите си
от нищото
когато снеса думите си
от нищото
когато покълна от текста си
когато се излюпя от творбата си
тогава ще израсте името ми
от нищото
тогава в deLIREium
ще раздавам плодовете си
ще разпадам егото си
ще се клонирам
ще играя commedia dell’arte или театър на абсурда
ще разпръсквам семена кълнове и спори
ще разрушавам структурата на съзнанието си
ще заключвам тайните си в кули
ще окопая себе си в крепости
ще боядисвам брадата си в синьо
ще обличам новите дрехи на царя
ще скривам името си като Румпълщилтскин
ще съм риба която мечтае да стане човек
ще съм човек който мечтае да стане дърво
ще се вкоренявам надълбоко в себе си
ще се задълбавам в телесното
ще плувам в еротика в готика в романс в транс ще потъвам
ще преодолявам кръговете на годините
ще свивам гнезда ще дълбая хралупи
ще излитат птици от короната ми
кондори корморани свраки гарги гарвани и врани
кукувици кукумявки кълвачи и колибри
сокол орел и ястреб ще излитат
ще излитат делфини слонове и носорози
ще се разтягат безкрайни монолози
ще се протягат безбройните ми клони
накрая сам ще отсека стеблото си
ще останат корените ми
ще останат кръв кости кожа коса и кора
ще окапат всички листа клети клетки и гениални гени
виртуални вируси ще плъзнат



ТЕОРИЯ ЗА ТЯЛОТО

не очите са важни а тялото
оловнотежко закотвено
насред буря в бутилка
размеква се
разтича се
разпада се
после се събира
като кал като глина
се смесва омесва
размива
затрива
изтрива
в другото тяло

когато Тя спи
когато вретената горят

и двете тела са едно
те се поемат един друг
и се сливат и се търсят един друг
в себе си и в другия
забравят се и се преоткриват
загубват се в теорията
какво трябва да бъде
вътре докато избягат от плътта си
докато разкрият гениалните си гени
докато разголят безсрамно клетките си и ги разпратят във всичките непознати посоки на нищото
докато удавят себе си и другите в жаждата в надеждата си
докато спрат да мислят с тела
докато започнат да говорят с очи

и твоите очи са вече мои очи
и моите очи са вече твои очи

дотогава те ще репетират заедно смъртта
ще се заключват в кулата
ще репетират тялото което желаят
ще репетират тялото от което се боят
ще се въртят и ще се връщат по витото стълбище
ще скъсват с вече изпреденото
ще мастурбират ще оргазмират
ще омърсяват бездетната материя

Царят и Царицата
до тринайсетото отместване на часовниковата стрелка преди завършения кръг

после ще прободат пробудата
и ще потънат наново в реалността
и там ще искат да се удавят един друг
и да се удавят един в друг
но там всичко е невъзможно
а когато свършат – целувката на Воайора –
и отново очите са влажни
а тялото – презаредено

когато Тя бди
когато вретената се въртят

ще се превърна в хартия
ще вляза в хиляди чужди глави
ще се препарирам на празния лист
завинаги
защото почеркът дълбае белег че си бил



МАКАРОНЕНА МЕЛАНХОЛИЯ

всички пътища водят
в неделя обут с един ботуш
отпътувам с лъжица и с вилица
завързан с веригите за бавно хранене
рим е 7 хълма паста в чиния
канелони
талятели
равиоли
пенне
фетучини
лазаня
ригатони
7 хълма паста
опръскани със синьо сирене и кръв
с фонтани болонезе
с акведукти песто
със зехтинени реки
с моцарелени площади
с пармезанени сгради
със статуи от чесън
с древен форум от прошуто
с аспержени колони
с доматен колизеум
с испански стъпала от шунка
с маслинени куполи
на катедрали от бекон
рукола рикота и рагу
с ватикана халюциногенна отровна радиоактивна
гъба в центъра на рим
макаронени пипала пълзят из улиците на града
аз обхождам площадите колоните и сградите
свети петър храмът на минерва сенатът форумът и пантеонът
и набождам всички кардинали като каперси на върха на вилицата си
после хрускам шумно цялото християнско воинство
дъвча епископи отци папеси папи антихристи
и с пълни със спагети уста на истината
шепна
това е философия на храненето
пийте вино пишете библии и
като няма хляб и зрелища яжте рим



МетроПолис

в град под стъклен похлупак
ожулените колена ще търкат релсите
ще отпечатват картата на мрежата
вълчицата ромул и рем
синхроничност и константа
неоновите очи ще мигат
релси и тунел през времето
метро

утре
вчера
днес
съвпадение и случайност
ойкуменополис
хелиополис
метрополис

небесен трус
хвърчащи пътни настилки
разбит соломоновия храм
навуходоносор и нострадамус
синхроничност и константа
бъдещето ще остава някъде зад нас
в подземията по разписание
метрополис се срива



SCARABEUS SACER

този който ражда сам себе си
едва ли страда от едипови комплекси
едва ли познава електра отблизо
той изпълзява като змия от земята
и наоколо виреят зли поличби
растат магьосници
в седалището на окото му
лодкарят неуморно гребе небето
мътят се звездите люпи се ковчегът
отваря се клепачът на луната
и корабът потъва в слънцето
испанската армада в облаците
обречен е лудият тристан
гео милев трябва да умре
обезобразено егото
там някъде крачи едноока
самуиловата армия
там някъде крачи обезглавен
последният поет и
септември септемврира скарабея



Прочетено на 17.01.2010г.