четвъртък, 4 февруари 2010 г.

Мирослав Христов

плебей със скъсан джоб

изпратих съобщение
„елате да спите с нас”
и после се смях
защото никой не дойде
пък всъщност аз
съм объркал късния час
по телефона
говорил съм с непознати
но не остана време от разглеждане
на голите ти снимки
и останах прав в леглото

и все пак осъзнавам, че вие сте права
това не съм Аз който изпуска
завивката с нея на пода
където моето целомъдрие
стаено прегръща килима
успях само да изцапам
панталона син
със синята боя на очите
после да изгоря краката си
в жаравата на твоя грим
същата вечер музиката не спря да вие
а белите чаршафи се превърнаха
в тревисти поляни


видях на другия ден, че съм
преглътнал и очите ми
станали са по-големи
от предишната процедура
по зрение така че днес
плавайки с ветроходната лодка
и мислейки си за всичко това
не успях да се отразя в дъното
където беше леглото ни


(виждах се препуснал
като побеснял кон
бягащ от невъзможната
липса на камшик и юзди)

изпратих съобщение
„елате да спите с нас”
и замълчах
стори ми се логично



рембо тусирол дрехи вълни копчета бизнес
(лято в 3 части)


I
филма за Рембо
в периода когато е продавал оръжие
а после влак и път
с търговска цел
на място без обозначения
с битници и кривогледство
ставам всеки ден,
за да изскачвам по една скала
с вятърът, който буди вълнисти очи

под смокинята
оставам насаме
с липсата на роля
с Лу Сюн и някой разказ без глава
със самовглъбеният и благонравен Жельо

а после Лъче Марин пее и крещи
събаря хорските прегради
с рими тръби въглища в летни печки
и музика
пред банки и магазини за кафе
и продавачки вгледани
в основната рима
на тримата на паважа, които гърмят
с оръжия, но мелодии вместо куршуми
седнали на летящо килимче,
намерено в кофата

търговията е борба
вземаш решение да достигнеш целта
въпреки всичко
можеш да водиш подобен живот
да бъдеш упорит и гладен
и да пиеш ром, водка и нес кафе разтворено в бира
да преглъщаш с развалени зъби
супата живот и обелката нощ
и гларусът и изрусеното момиче на балкона
и побърканите хора в мрежите
и рибата
и огледалата
подсолената кожа
и мисълта
за богатство
за бог-адство ....


II
…а после планина, където е студено и вали,
но не отвътре, а навън
с музика и кал и езера,
с целия този шум
на съвършената симфония




III
(positioning me inside out, first aid coming to picture the wounds)



a в лятото има няколко, две три може би
горещи неща, като въглени и очи, които се смеят
и железни мостове, под които децата са черни
като замъглени луни в чашата, вместо лед
тя, се случва в песента,
и покойникът може да чуе как бие сърцето
отсам кафе машините и аптеките
и сиропите за кашлица, които изпиваме
защото кашляме много
и гърлото със застиналата буца пръст
изгълтана онази вечер след другата
която изгълтахме... не помня вече

онзи сън
с цветна визия, на нов три де екран
предизвикан от самолетна или психическа катастрофа
и ятата от птици-скитници и свидетели
на съновиденията

спим в един чувал и споделяме видяното
а на сутринта ядем грозде, аз се къпя
ще потеглим все накъдето сме тръгнали, нали?,
ще ни спрат на някоя граница, където концертът е свършил
а после време ще убиваме и ще доизяждаме храната

i hear the sound of drums on a melody
i hear the time has come
(колапс изкривен във времето, пространствено
шоков удар по гръбнака на светския паразит
по туристическия вирус, по шикозния гримиран слон
зад паравана парчета месо и карнавална музика
папагали змии и хермафродити
чути в обертона, музикалния съпровод на един разпадащ се свят)


краката ми настъпват бодилите щастливи откъснати от тях
отпиват от бутилката, до пристанищата в нас и извън нас
заспиваме
и се събуждаме,
за да заспим отново
някой ден
ще се събуждаме
без да спираме




птиците

виждам
чувам
мълча си
изучавам
законите
на птиците
които летят безотговорно
над главата ми
над блока и антените
над леглото ми
вече цял час
откакто се смея

думите на молитвата
са прозорците през които
вали, излиза дима от цигарите
пускам си песен на Tricky

първият закон гласи:
събуждай се!

кафето е гъсто и плувам
в очите,
отворени широко
изгряват зениците
притаени в обвивката
на променливия Мен

втори закон:
мълчи!

вече повече от час
откакто се смея
забравям всичко, което съм знаел
за крилата им, ангелски,
не разбирам смисъла на летенето
а граници няма
все тая картина
на жената с пищния бюст



трети закон:
вали!

захарта е полепнала
по сухите устни, пръсти
търсят тялото ми, то е до мен
значи не съм сам
имам с кого да играя
на криеница

дъждът напълни чашите
да пием,
за да порастнем!

четвърти закон:
огрявай!

песента продължава
да отронва листата
от клоните
от високо се виждам
в гнездото е топло,
отворил съм човка

петият закон:
лети!

продължавам да се смея


светът е обърната маса
на която сме откъснали краката
за да видим как е там долу,

в кухнята

готвачът се бори с птиците
които не искат
да свършат в KFC.



легло

тя беше избрала
вместо мен
няколко завивки в жълто
бял чаршаф
и тъмносиня възглавница.

пак ли си мисли
че ще спим на небето


Прочетено на 24.01.2010г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар