неделя, 14 февруари 2010 г.

Райден Айнаков

От поредицата:"Една седмица"

Вторник сутрин, пак с теб


За пореден път седя пред теб
и гледам в празните очи отсреща
не намирам думи как да ги опиша,
страшно отчуждени и безмълвни
не показват нищо повече от страх,
и изпълват ме със самотата в тях.

Всяка сутрин е така откакто...
нещо се счупи и отмря във битието
запълнено със грижи и вълнения...
Да то бе всичко туй което имах
и напразно гонех си мечтите
задъхани от вълнение и страст.

Гледаш ме и отговарям мигом
сякаш репетирали сме цяла нощ,
поглеждаш ме от своя огледален свят
и изпитваш, и ме питаш, и ми отговаряш
сякаш ти си аз ала не си това което бе...
когато беше пролет, лято, есен... а сега е зима.

Не намирам път през погледа ти да пробия
и да се измъкна от тежката прегръдка.
Искам да подишам въздухът навън
макар да е за малко... от тебе да избягам
и да бъда някой друг, някой по различен
не толкоз зверски откровен и глупав!

Но нямам сили да се боря... и май... не искам,
може би така ще бъде само докато отмине
този махмурлук от снощната забава.
Може би... но кой ли знае що за битка е това
в която ти не ще спечелиш и аз не искам да...
някак си... да... загубиш заради мен.

Сега поглеждам пак тези две очи
изпълнени със корист и вълнение
отрупани със грижи и проблеми
не осъзнавам как дотук сме стигнали
Аз и ти... в банята пред бабиното огледало
жалко мое мрачно отражение...



Прочетено на 31.01.2010г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар