Вечерница
днес уличните котки са застанали на ноктите си
облаците влачат днес търбусите си розово-зелени по асфалта
пак ме надзирават от балконите съсухрени пророчици
в тръбите на отдушниците звучат пасажи от „Изкуството на фугата”
а детските гласчета вопли на сираци са
трупа ми тласкан е от смътен порив из този свят на правоъгълна съдбовност:
глухонямо те съзнавам – танцуваща звезда която ме поглъща
бавно
в небосвода нощен на клепачите
вяло подминавам очертания на хора в чиито погледи прозират слепи хоризонти
потънал в бездата на своя хаос
от който ти, Вечернице, си се родила някога
Ще търся смисъл само там където смисъл няма
така ще е докато от от мен останат само
прах и драскотини
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар